сряда, 21 октомври 2015 г.

Време е да даваме, не да получаваме!

http://www.platformata.bg/kauzi/campaign/41.html?layout=single

За 35-ят си рожден ден реших да създам кауза, която ще подпомогне деца, лишени от родителска грижа. Със събраните средства ще подпомогнем младежите, които имат интереси насочени към активен начин на живот - да спортуват и да се занимават с дейности, свързани с планинарство, катерене, колоездене и други. Фокусът ми е върху бягането на шосе и по планинските пътеки.

 

Идеята се роди през 2013 г., когато посетихме дневен център за деца лишени от родителска грижа, където се запознах с Дженифър на 12 г. Тя имаше интереси в областта на леката атлетика и бягането. Тогава тя имаше нужда от маратонки, които нямаше как да си купи сама.

Със събраните средства ще съдействаме част от тези деца да реализират мечтите си - заедно и с любов!

неделя, 5 юли 2015 г.

Ride or Run Rila 2015 - едно необикновено бягане

В сряда все още не знаех на къде ще се отправя за уикенда. Имах идея на ходим на WakeЪп Фест и планът бе да тръгне в петък след работа.

Четвъртък вечер се видях с Лари, който щеше да участва с колело в състезанието. Показа ми клипчето от миналата година и аз промених плановете си - ще бягам дистанцията от 12 км. с обща положителна (само) денивелация от 1350 м.

Петък потеглих след работа, хапнахме по път на сръбската скара при майстор Миро в село Усойка и в село Пастра бяхме около 21:30 часа. Бързо се настаних в палатковият лагер, леко хапнах и легнах да почивам.

Стартът бе в събота от 10:30 часа, имаше време за хубаво наспиване, времето беше колебливо. Стартирахме, по трасето имаше два подкрепителни пункта, а на финалът имаше приятна малка сграда, в която се преоблякохме, похапнахме еклерчета и други сладости. Статистиката от изкачването е много интересна - наклонът е плавен и постоянен и кривата на графиката всъщност е почти идеална права. Лека почивка и направих преход до самият язовир и по-нагоре.

Времето се оформяше както Рила си знае - ниски облаци, силен вятър и температура от 4С.
Много ми стана интересна историята на цялото инженерно съоръжение наречено ВЕЦ Група Рила - язовир "Калин" е язовирът с най-голямата надморска височина в България и на Балканите - кота на преливника 2394 м. Язовирът захранва с вода високопланинските ВЕЦ от група "Рила" - ВЕЦ "Калин", "Каменец", "Пастра" и "Рила".

Язовир "Калин" се достига през гр. Рила и с. Пастра, откъдето има път до ВЕЦ "Калин". Пътят започва стръмно нагоре; преминава покрай психиатрична клиника (да не дава Господ да попада човек там) и достига до ВЕЦ "Пастра". Настилката на пътя е бетонна; на места е доста изровена и окачването на вашия автомобил ще бъде поставено на сериозно изпитание. Пътят достига до няколко бетонни постройки, от които се вижда Отовишки връх, хижа "Иван Вазов", язовир "Карагьол" и връх Калин. При ясно време на изток се вижда цялата Рила, а на запад - долината на река Струма и много гранични планини.

ВЕЦ Група Рила е първата цялостна хидроенергийна каскада в България. Строителството е осъществявано през 1925 - 1948 г. от акционерно дружество Гранитоид (собственик, проектант и изпълнител).
  
Всички снимки са достъпни тук.

петък, 17 април 2015 г.

Писмо с пролетно настроение до г-жа Фандъкова

Здравейте г-жо Фандъкова, как сте? Радва ли ви пролетната атмосфера - разлистени зелени растения, цъфнали дръвчета и миришешти цветя?

Ние - велосипедисти, бегачи и пешеходци се радваме много, всеки момент се усмихваме когато сме навън - карайки велосипед, препускайки по пътеките или разхождайки се с приятели.

Много ни радват и делата, които последните години сте привели в завършен вид - новоизградени участъци от Столичното метро, закупуването на нови автобуси, тролейбуси и трамвайни мотриси, изграждането на информационни табла на спирките на градския транспорт, подмяна на улично осветление с модерни икономични LED решения, частични ремонти на главни булеварди и пътни връзки, работата по Околовръстния път и други.

До тук всичко изброено е сякаш ориентирано основно и единствено да се "облекчи" автомобилният транспорт, но това "облекчаване" не води до намаляване на този най-голям замърсител на градската среда и въздух, а напротив. Дори със създаването на новите парко-места (джобове) по главните булеварди "отхапва" от полагаемото пространство на велосипедиста, бегача или пешеходеца, и така градът се уплътнява и насища с трафик.

Г-жо Фандъкова, колко често ви се отдава възможност и имате желание да се разходите в парка, да покарате велосипед или да потичате за тонус? Имате ли възможност да се порадвате на тези моменти, заобиколени от множество хора с усмивка в зеленият пояс на града? Много приятно ни стана да видим, че в Борисовата градина например има разположени нови контейнери за разделно събиране на отпадъци, дано това да не е само за показ пред множеството, а да се превърне в полезна практика за периферните райони, както и да послужи за учител на всички подрастващи, взимайки пример от тези, които правилно използват контейнерите за хартия, пластмаса, метал или стъкло.

Г-жо Фандъкова, преди година ви писах писмо със сигнал или по-скоро питане - кога може да разчитаме на преасфалтиране на главната алея в Борисовата градина, която свързва Центърът с кв. Изток - алея по която има огромен поток от преминаващи - всеки ден и през всеки сезон. В този момент по трасето има издълбани участъци без настилка, огромни дупки, разкаляни участъци с течаща вода, стърчащи клони и други препятствия. Тези неудобства създават ежедневен дискомфорт, демотивират всички преминаващи и създават опасни ситуации.

Г-жо Фандъкова, дали ви прави впечатление, че нито един ученик или студент в Столицата не разчита на велосипед за придвижване, не съм видял училище или университет, до който има изградена инфраструктура – алеи и стойки за колела.

Г-жо Фандъкова има много въпроси, но има нужда от вземане на решения – дългосрочни и не на парче. Ако целта за постигане на един европейски облик на града е очертана, стъпка по стъпка ще я постигнем. Вярвам, че вие и вашият екип има потенциал, но трябва да се вслушваме в мнението и на обикновеният велосипедист, бегач и пешеходец, не само да се работи в полза на автомобилният транспорт.

Оставаме в очакване на постъпки и действия – за преасфалтиране и прецизно поправяне на основни трасета, но и дългосрочните постъпки – да живеем в един европейски град!

С уважение
Оги Ковачев

вторник, 23 декември 2014 г.

Лондон 2014

Англичаните все още нямат смесителна батерия в банята си.

Животът е на високи обороти - хранене и гримиране в градския транспорт.

Температурите не влияят върху облеклото - боси крака и къси ръкави се носят целогодишно.

Кошчетата за боклук са екзотика, а боклуци се хвърлят на земята - има кой да ги събира.

Автобусите и метрото поддържат града жив и динамичен, а чистотата в тях е на ниво.

Всеки пътуващ е със смартфон в ръка и все нещо цъка.

Всяка група участници в движението на града - велосипеди, пешеходци, автобуси, коли и таксита, е по-важна от другите.

Има магазини за по една лира, където има добри находки, като шокололад Своге например.

Няма по-смислено нещо, от това да живееш в родната си страна, да можеш да пътуваш редовно и да избираш посока и време за това.

Свободата означава да си независим, обезпечен, необременен от близки и роднини, да имаш сигурна работа и нормални колеги, да знаеш какво искаш и как да го постигнеш, да си отговорен към себе си и към другите.

Да си просто свободен.

Да нямаш зависимости от алкохол, цигари и хазарт, да си здрав и да се грижиш за себе си.

Всичко това е щастие и пълнота, която заслужава да бъде споделена и изживяна - днес и сега!

сряда, 8 октомври 2014 г.

Невероятно приключение на стоп със Citroen 2CV - о-в Майорка, Испания

Със сестра ми имахме чудесната възможност да се повозим на тази стара машина от 1976 г. Автостопът винаги допринася и зарежда много!


вторник, 2 септември 2014 г.

Пешеходните светофарни уредби в Столицата

До Заместник кмета по транспорт и транспортни комуникации на Столична община

Писмо от Огнян Ковачев

Уважаеми г-н Христов,

Във връзка с експлоатацията на пешеходните светофарни уредби в град София и околните населени места, бих искал да споделя свое наблюдение във връзка с техния режим на работа, особено след 22 часа, както и през почивни и празнични дни. 


Уредбите с брояч за отчитане на време по бул. Евлоги Георгиев се включват по установен часови режим с отброяване на време, дори когато няма преминаващи пешеходци, което налага спиране на преминаващите автомобили без това да е необходимо. 

Възможно ли е да се върнат светофарните уредби, които имаше преди години - активиране на зелена светлина за пешеходците при натискане на бутон, т.е. само при необходимост. Такива системи има в големите европейски градове, като това показва и доказва ефективността им при експлоатация - намаляват се вредните емисии и се ограничава шума. 


Надявам се Столичната община да приеме програма за подмяна и адаптация на съществуващите уредби с което да направим поредната стъпка към един модерно изглеждащ Европейски град! 

02.09.2014 г. 
гр. София

сряда, 20 август 2014 г.

Беглика Фест се завръща в целия си горски блясък

След едногодишно затишие, беглишкото племе отново ще се събере, за да отпразнува завръщането на любимия фестивал между 21-ви и 24-ти август

Шестото издание на фестивала, който успя да формира не просто публика, а общност от хора, които създават заедно и споделят ценностите му, застава зад нова концепци


Вълшебна горска сцена ще приюти в едно Форум „Метаморфози“ и горска театрална сцена на самия бряг на язовира. Лодки-таксита, катерачески горски приключения и впечатляваща инсталация във водата ще затвърдят беглишките традиции. Три сцени ще разнасят беглишка музикална селекция, а специална сцена ще приютява ентусиасти от публиката, които ще могат да се запишат директно на място да представят на нея нещо свое. Музика с тибетски ритуални купи, впечатляваща горска инсталация във водата и сцена, качена в боровете, ни очакват на Беглика от 21-ви до 24-ти август

Над 100 доброволци ще участват в създаването на фестивалната атмосфера.

Тази година обаче Фестът променя посоката си. Освен, че ще се случва цели 4 дни, вместо три, както досега, идеята на организаторите е да докажат, че Беглика принадлежи на всеки и няма пасивна “публика”, а само общност от хора, създаваща заедно Беглика фест. За първи път фестивала подхожда с иновативна система, в която всеки от беглишкото племе ще може да предлага елементи на програмата, а всички други да гласуват предварително онлайн, за това, което им харесва. Така програмата ще бъде селектирана от хората за хората. За пръв път фестивалът отваря и сцена, чиято програма ще се формира само от публиката след записване на място. Досега над 1/3-та от посещаващите фестивала споделяха свои умения и знания в разнообразни работилници, уъркшопи, лекции, приключения. Делът им тази година се очаква да е много по-висок.

Със самото си създаване през 2008-ма, Беглика Фест се превърна в изявлението на едно цяло поколение за нуждата от нови ценности - отговорно отношение към природата, нов подход към образованието и гражданското участие. Именно това ще отрази и новият акцент на фестивала - Форум „Метаморфози“ - пространство за генериране на нови, смели, но и реализуеми идеи за иновации в сферите на Образованието, Културата и Икономиката, който ще събере на едно място иноватори от страната, Европа и региона – лектори и съвременни философи, за да сътворяват заедно с беглишкото племе алтернативи, които са приложими в реалността и след феста. След края на феста, участвалите във Форума ще могат да продължат и реализират идеите, родени в него. Специален фонд от фен-билети, ще подкрепи конкретните идеи, които имат потенциал трайно да променят обществото ни към по-добро. Форумът е дело на “Фабрика за идеи”, чийто манифест фестивалът също споделя.

Концепцията, зад която ясно застава фестивалът е, че съвременното ни общество се променя най-вече от факта, че вече всеки може да учи от всеки друг и не йерархичните, а мрежовите структури позволяват на обществата ни да еволюират (и обратното, когато се запазва статукво на “елити” и “управлявани”). Тази концепция ще присъства във всяка клетка на фестивала.

понеделник, 18 август 2014 г.

На стоп от Беглик с Лада '76

В началото ни качиха до Батак, после до Пазарджик и накрая до вкъщи. А междувременно си хапнахме и вкусна леща при Майстор Неджо на магистралата. Компанията ни бе весела и забавна, шофьорите разнообразни и приказливи. Научихме различни истории от света и у нас.

сряда, 30 юли 2014 г.

Коя е идеалната почивка и как да я организирате

Искате да организирате за себе си и за любимия човек идеалната почивка. Само дето не сте сигурни какво точно означава това. Не се паникьосвайте, а следвайте съветите по-долу и ще се справите със задачата отлично.

Помислете какво най-много обичате да правите заедно

Харесва ви да се разхождате в планината, да лежите и да гледате филми по цял ден, да карате ролери, да играете табла на плажа и да пробвате нови коктейли? Набележете няколко неща, които обичате да правите заедно, а също и няколко, които ще ви хареса да пробвате и двамата за пръв път. Това ще определи и типа почивка, който да търсите.

Намерете оферта, която да отговаря на изискванията ви

Разгледайте предложенията за почивка на колкото се може повече туристически агенции. Търсете интересни дестинации, сравнявайте условията, датите и цените. Прегледайте и специалните оферти на туристическия сайт Procent.bg. Там обикновено има ексклузивни предложения, които не можете да намерите директно в агенция. 

Уверете се, че избирате дати, за които любимият ви човек няма планове

Предполага се, че идеалната почивка е изненада. Затова е добре да се погрижите да изберете период, в който половинката ви може да си вземе отпуска, няма неотложни роднински ангажименти или други важни планове. 

Не разваляйте доброто си настроение

Помнете, че колкото и да сте предвидливи, все нещо може да се случи. Не позволявайте това да помрачи хубавото ви прекарване с любимия човек. Самият факт, че сте положили усилия да организирате всичко и сте отделили време, което да прекарате само двамата, вече превръща почивката в идеална.

четвъртък, 17 юли 2014 г.

4 причини да направите застраховки на имуществото си и на себе си

Струва ви се, че всички застраховки са чисто прахосничество на пари. Мислите, че е по-добре да си оставяте по нещо настрана без да използвате услугите на застрахователна компания. Това е нелоша идея, но резултатите от нея в повечето случаи са съмнителни. Помислете върху четири основни причини да направите застраховки на себе си и на имуществото си. 

Поемате отговорност и наистина отделяте пари 

Добрите намерения са едно, а практиката съвсем друго. По-лесно е да отделяте пари всеки месец, ако знаете, че сте поели ангажимент пред трета страна. Освен това няма как да изтеглите парите си преди определения срок, освен ако не сте попаднали в кризисна ситуация. 

Предвиждате непредвидимото 

Резултатът от земеделската работа зависи до голяма степен от климатичните условия. Малкият ви бизнес също е изложен на рискове и несигурност. Затова е добре да ги застраховате. При кризисна ситуация парите ще ви помогнат да си стъпите отново на краката. 

Получавате повече пари 

Ако решите да спестявате и държите парите си в къщи, ще разполагате само с тази сума, която сте отделили. Ако ги сложите на депозит, получавате невисок процент лихва. Когато сключвате застраховки, знаете предварително на каква сума можете да разчитате и тя е по-голяма от всички месечни вноски, които сте платили през годините. 

Парите ви са гарантирани 

Дори застрахователната компания, която сте избрали да изпитва финансови затруднения, парите ви са гарантирани. 

Прегледайте предложенията на големи и стабилни застрахователни компании, като MetLife например. Сигурни сме, че ще оцените предимствата, които ви дава застраховката на живота, здравето и имуществото ви.

четвъртък, 29 май 2014 г.

Седмица с Дачия Дъстър

Всичко започна около 1 април, почти на шега, на майтап, когато вече бях се регистрирал със снимката на моята кола с каяк на покрива, на един от популярните меаднри на р. Арда в Родопите.


Запитах няколко мои приятели за подкрепа в гласуването, което изискваше да събера 20 гласа, за да бъда включен в жребия за наградите и "Седмица с Дачия". Изборът на подходяща снимка беше важен, тъй като журито ме посочи като печеливш, именно поради факта, че моята кандидатура носеше духа на Дачия Дъстър. Тяхното писмо дойде на 7 април и гласеше накратко: "Вашата снимка впечатли целия екип на Dacia в България и журито обяви Вас за първия победител, като участник, който познава духа на марката Dacia и оценява възможностите на Dacia Duster. Затова смятаме, че точно Вие заслужавате да тествате Dacia Duster за една седмица." 

Договорихме се да взема колата седмица след моето пътешествие в Индонезия. На 13 май след работа Седмицата с Dacia започна.

Придвижвах се в града без затруднения, използвайки само предните задвижващи колела и включен режим ECO.

Радио системата разполага с USB вход, BLUETOOTH за връзка с телефон, RDS, стерео вход за плейър, а под волана има няколко бутона за контрол на системата. Неудобство е регулирането на силата на звука, което става с бутони, а интуитивното въртящо се копче служи за смяна на честотата на радио станциите. В дъждовните делнични вечери, късно вечер, когато трафикът намаляваше шофирането бе приятно, а системата за стабилност ESP осигуряваше сигурност и комфорт на пътя. С наближаването на уикенда ентусиазмът нарастваше, прогнозите за времето се доближаваха до нуждите ни и всичко се нареди - събрахме екипаж и потеглихме - събота в 9 часа бяхме на магистрала Тракия, а гледките отвсякъде бяха разнообразни - различни облаци се преплитаха и допълваха на длъж и на шир. Магистралното каране се оказа повече от приятно, до Пловдив стигнахме неусетно, преминахме през Асеновград и се насочихме към Бачково, където посетихме манастира. Хапнахме набързо и връщайки се към колата баба Иванка от с. Хвойна ни помоли да я качим до селото й.


В колата тя ни разказа за попът от тяхното село, който е на 107 г., но имал проблем с краката и вече не можел да ходи в църквата, но жена му на 106 г. се грижи за него в къщи. Баба Иванка ходи всяка седмица до манастира и разказите и компанията й бяха приатни за тези 30 км. В с. Хвойна купихме ягоди и череши и продължихме пътуването си. След няколко километра се отбихме от главния път, следвайки табелките за Чудните мостове. Навигацията малко ни подвеждаше на места, тъй като крайната точка бе на друго място, но все пак стигнахме, след като се придвижихме по тясното шосе, преодолявайки завойчета и изкачване във височина. 

Името на Чудните мостове наистина има съдържание, което отговаря на гледките - два чудни мраморни моста - големият е широк около 15 м. в по-широките части, дълъг почти 100 м., изграден от три арки, като най-голямата е с височина 45 и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м. от големия по течението на река Еркюприя - непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а само на арката - 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на реката изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 км. 


Обходихме района, който е около хижата, от която се носеше приятна миризма на боб чорба. Нямаше как - седнахме да я изпробваме, заедно с ПКС (пържени картофи със сирене) и люти чушки. Намеренията ни за ходене до Дяволският мост на р. Арда ще се реализира през лятото, тъй като сега нямаше как да стигнем по светло. 

Допълнихме пътешествието с посещение на с. Косово, където похапнахме домашна баница със сирене и овче кисело мляко с боровинково сладко.


Надникнахме в костницата на селото.

  
Потеглихме към града под Тепетата и около 18 ч. стигнахме до бирария Йегерхоф, където отпихме наливната мътна бира, местно производство. Вечерта нощувахме в Пловдив, пихме по три бири в Апартамент 101 и зачакахме да дойде неделята. В барчето се засякохме с Ванчо Барабанчо и Гери Стоева. Зарибихме и тях за ходене на яз. Голям Беглик в неделя за гребане с каяк и истинският тест-драйв. Те пък ни поканиха да ядем череши от дървото за закуска. 


Ето че и неделята дойде, времето ни зарадва с приятното слънце и отново красиви облаци. Отправихме се по Пещерско шосе към Родопите. В далечината се формираха тъмно сиви облаци, които малко ни притесняваха. Преминахме Пещера, достигнахме Батак, хванахме разклона за към Доспат и облаците се отвориха – заваля силен дъжд примесен с град, а температурата падна до 6С. За късмет няколко километра преди язовира небето се отвори и слънцето отново проби. Преминахме през стената на Голям Беглик, спряхме на чешмата за да пием вода и си харесахме пресечен терен за да пробваме 4х4 на Dacia Duster. Колата се справи брилянтно, комфорта беше на ниво, а емоциите на върха. Възможностите за включване и изключване на режима с двойно задвижване е голямо предимство.


Отбихме се вече към язовира по макадамовия път, в посока м. Чатъма. Достигнахме терена на който обичайно къмпингуваме и пускаме лодките по вода. Веско и Станимира бяха там от предния ден. Направихме час-два гребане и се насочихме към стената по черния път. Преминахме през множество локви и теренът предразполагаше към приключение с Dacia Duster, на което всички се насладиха до момента в който трябваше да си тръгваме обратно. Закарахме част от групата в Пловдив и се отправихме към Столицата.


Крайният резултат е 757 км. за „Седмица с Dacia“, в случая Duster, от които 101 км. градско каране при среден разход 7.7 л./100 км., както и 656 км. извънградско при среден разход 5.6 л/100 км. при ползване на 4х4 и над 200 км. магистрално каране с максимално разрешената скорост. Като малък недостатък може да споделя, че индикацията за гориво при ниски нива на резервоара не е прецизна и се мени рязко. Също така бутоните за управление на задните прозорци на самите врати са в областта на обичайното място, на което попада лакътя и се натискат неволно.

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...